В   едно село живееше работливата баба Цанка.Тя всеки ден измиташе пред дома си и викаше бабите на дернека.Бабите седяха и говореха за хората.
   Баба Цанка се беше родила в една стара къща.В двора имаше лозница,от която правеха винце.Под къщата имаше дълбока изба,в която държаха бидоните с вино.
   На 22 години  Цанка се омъжи за красивият момък Иван.От него имаше две деца-Красимир и Петър.Красимир се ожени и има син Иванчо.Брат му отиде в Белица и създаде семейство.
   Като навърши 70-те години,баба Цанка отиде в София и отвори "болница" за лекуване с билки.Тя беше научила врачуването при баба Васка и го практикуваше в офиса си.
   Врачката си направи дом в сградата на  "фирмата" и го обзаведе.После тя си направи ракиен казан и вареше сливова ракия,с която приготвяше  лекарствата за "аптеката".
   Баба Цанка си направи храм и се молеше на Бога.
   Сега баба Цанка се надява на своя внук Иванчо,който я транспортира до всички краища на страната и я среща с народа,който очаква от нея излекуване на техните болежки...                 Добри Димитров